Метеор e явление, което се наблюдава при навлизането на твърдо тяло (метеороит) в земната атмосфера. Метеорите на простонароден български език, известни и със словосъчетанията: "летавица", "летеница", "небескра", "перунискра"или "божискра" и подобни) се движат със скорости между 30 и 70 km/s. При навлизането си в атмосферата светят, като това светене е причинено от йонизация, а не поради триене, както обикновено се смята. Бялата димна следа, която метеорите оставят след себе си понякога може да се наблюдава дълго време след преминаването им. Метеори могат да се наблюдават всяка нощ, като средната честота е около 10 метеора на час. В определени периоди от годината, обаче, тази честота е много по-висока и тогава се наблюдава явлението метеорен поток. Когато твърдото тяло на метеора е по-голямо по размер, преминаването му през атмосферата може да се види дори при дневна светлина, понякога придружено и от звук подобен на гърмеж. Такъв метеор се нарича болид. Метеоритите са главно каменни или железни тела, които падат върху земята от междупланетното пространство. Те са остатъци от метеори, които не са успели да изгорят напълно при преминаването си през земната атмосфера. При падане на такова тяло се наблюдава интензивно светещ движещ се обект с видимо по-големи размери — това явление в астрономията се нарича болид. Това явление може да се наблюдава и денем. Падането е съпроводено и със силен звук (гръм). Интересен е фактът, че понякога нощем болидът може да освети местности с километри наоколо. От съпротивлението на въздуха метеорното тяло се забавя и неговата кинетична енергия преминава в топлинна и светлинна. В резултат на това повърхностния слой на метеорита и образувалата се около него въздушна обвивка се нагрява до няколко хиляди градуса. Веществото на метеорното тяло след кипване се изпарява и частично се разпръсква на много малки частици. Падайки почти отвесно на Земята, отломките на метеорното тяло изстиват и когато достигнат повърхността, те са само топли. На местата на падане си метеорите образуват вдлъбнатини (кратери), размерите и формата на които зависят от масата и скоростта на метеоритите.

Земята е жива и като всяко живо същество непрекъснато се променя. 

ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА 

Земетресенията са непредсказуеми и поради това за цялото човечество са едни от най-страховитите явления. Макар че сред нас има щастливци, които живеят в зони с ниска тектонична активност, няма възрастен, който да не помни поне едно земетресение в живота си, а човечеството от векове води статистика за най-разрушителните трусове. И си вади поуки.На 1 ноември 1755 година земетресение поразява Лисабон и убива близо 100 000 души. Ужасът на съвременниците от разрушенията, пожарите и последвалото цунами е толкова голям, че в съзнанието на много от тях започва да се прокрадва мисълта дали Бог наистина е милосърден, щом е позволил да загинат толкова много невинни мъже, жени и деца. Все пак в този кошмар има и лъч светлина – португалските власти решават, че причините за случилото се трябва да бъдат установени и това дава началото на първите научни изследвания в областта на сеизмологията.

ВУЛКАНИТЕ

Само през последните 500 години близо 200 000 души са станали жертва на вулкани. Но макар и смъртоносни за хората, изригванията са полезни за планетата, защото обновяват почвата й и събуждат растителността за нов живот. Затова не е странно, че оцелелите от унищожените градове отново се връщат да живеят край своите вулкани. Но вулканичната пепел прави почвата плодородна, а изригванията изкарват на повърхността ценни минерали. Да не говорим, че в държави със силна вулканична дейност, като Нова Зеландия и Исландия, горещата вода от гейзерите се използва за електроцентрали, за отопление на парници и домове. Неслучайно много хора се изкушават да сравняват живота след бедствието с възраждащата се птица Феникс. ЦУНАМИ 
Две трети от повърхността на нашата планета е заета от вода, затова наводненията и грандиозните приливи са съвсем естествени природни явления. Холандия е свикнала с нахлуването на морето, хилядолетия наред множество цивилизации са се развивали именно благодарение на нашествията на водата. Разливите на Нил например, представляващи наводнения в чиста форма, са осигурявали благоденствието на цял Египет, покривайки огромни територии и подхранвайки няколко реколти годишно. 
За съжаление прииждането на водата рядко означава нещо добро. Името „цунами” идва от японски и означава “дълги вълни в пристанище”, но не само японците страдат от тези вълни. Цунами може да се зароди във всеки океан или море, дори и в затворено езеро – нужно е само земетресение, вулкан или свличане на големи маси земя. Дори в България е имало цунами – през 543 година във Варненския залив – и учените твърдят, че вероятно подобно бедствие ще се случи отново.