Kак се е формирал естественият спътник на Земята - Луната. Смята се, че това е станало преди около 4,527 ± 0,010 млрд. години, около 30 до 50 млн. години след формирането на Слънчевата система. Наклонът на лунната орбита към еклиптиката почти изключва възможността Луната да се е формирала заедно със Земята или да е била привлечена в земна орбита по-късно. Една хипотеза за произхода на Луната е, че тя се е откъснала от земната кора поради центробежните сили, породени от въртенето на Земята (то би трябвало да е много по-бързо спрямо общоприетите съвременни схващания), оставяйки океански басейн на повърхността на нашата планета като белег. Друга хипотеза предлага обяснение на произхода на Луната чрез съвместното ѝ зараждане със Земята от първичния диск в Слънчевата система. По този начин обаче не може да се обясни диспропорционално малкото количество желязо на Луната. Теорията, която намира най-широк прием, е Теорията на гигантския сблъсък, според която Луната се е зародила вследствие на сблъсъка между младата полуразтопена Земя и протопланета, голяма приблизително колкото Марс, спекулативно наречена Тея. Тази хипотеза също така обяснява защо Луната е бедна на желязо и летливи елементи. Геологическите епохи на Луната са определени от датирането на различни значими събития и сблъсъци в нейната история. Приливните сили на Земята са деформирали Луната когато тя е била все още разтопена във формата на елипсоид, чиято главна ос сочи към Земята. Точките на пресичане между равнината на лунната орбита и еклиптиката се наричат лунни възли. Северният (или възходящ) възел е мястото, където лунната орбита излиза "на север" от (или над) еклиптиката, докато южният (или низходящ) възел е мястото, където лунната орбита излиза "на юг" от (или под) еклиптиката. Слънчево затъмнениесе наблюдава, когато северният или южният възел на лунната орбита съвпадне с новолуние. Лунно затъмнение от друга страна се наблюдава, когато северният или южен възел съвпадне с пълнолуние. За Луната е характерно синхронно въртене, поради което само едната и страна (или нейната „близка страна“) е видима от Земята — времето, за което Луната се завърта около Земята, е равно на времето, за което извършва ротация около оста си. Другата страна на Луната („далечната страна“ или „обратната страна“) остава винаги скрита от земния наблюдател, освен малки части в близост до хоризонта вследствие на лунната либрация. Далечната страна на Луната е била напълно непозната за човечеството преди космическата ера. Синхронното въртене на Луната е резултат от действието на приливните сили на Земята, които са намалили значително момента на импулса на Луната скоро след нейното формиране.

https://www.youtube.com/watch?v=v9_V5ZCuoF4
"Aurora" - по-известно като Северното сияние: "Съчетание от светлини с различен цвят, което понякога се вижда в нощното небе над най-северните части на света."
Източник на Северното сияние е нашето слънце. Изригвания от повърхността на слънцето изстрелват огромни количества слънчеви частици в дълбокия космос. Тези частици се носят през пространството и достигат нашата планета за 2-3 дни. Щом наближат Земята, магнитното й поле ги улавя и ги насочва към двата й магнитни полюса. При спускането си към полюсите слънчевите частици биват възпрени от земната атмосфера, която действа като ефективен щит и се сблъскват с газовете в нея. Енергията, получена в резултат на сблъсъка между слънчевите частици и газовите молекули, се излъчва като фотон – светлинна частица. Когато се получат множество подобни сблъсквания, резултатът е "aurora" – светлина, която сякаш се движи по небето.

Късно вечерта през събота и неделя 13 и 14.12.2014 г. , при ясно време, ще може да се наблюдава метеоритния поток Джеминиди. Това е един от най-ярките и интензивни звездопади през годината. 
Звездния дъжд може да се наблюдава в часовете след 22 часа вечерта и до разсъмване. Според експертите метеорит ще пада на всяка минута. Метеоритния поток Джеминиди се наблюдава всяка година в средата на месец декември. Звездният дъжд обикновено е по-ярък и по брой надминава звездопада на Персеидите през август. Потокът Джеминиди е открит в края на ХХ век, а астрономите смятат, че е породен от астероида Фаетон, открит през 1983 година. В максимума на Джеминидите могат да се наблюдават до стотина метеорита за час. Частиците от потока летят не срещу Земята, а я догонват, затова и скоростта им е малка, а светлинните следи, които оставят при изгарянето си в атмосферата, са доста по-трайни. 
Всяка година Земята преминава през 30 потока, пораждащи метеоритните дъждове. Най-известните сред тях са Персеидите, Джеминидите, Орионидите, Леонидите и Лиридите. 

Млченият път е част от голяма група от галактики, наречена Локалната група, която включва няколко десетки различни галактики на разстояние до 3 милиона св.г. Една от тях, галактиката Андромеда, е със сходни размери като нашата Галактика. Локалната група е част от огромен куп галактики (купът от галактики Дева), който включва над 5000 галактики и е с размер около 100 млн.св.г. Ние не знаем къде точно във Вселената се намираме отвъд този регион. В Млечния път има около 160 милиарда звезди, може да се заключи, че броят на светове, където потенциално може да се развие живот, близък с този на Земята е огромен. Ръководителят на изследването Ксавие Бонфис от Института за палентология и астрофизика в Гренобъл посочва, че броят от 40 на сто от всички е само долната граница, тъй като под внимание са взети малки скалисти планети, които се срещат най-често. Червените джуджета-звезди, които са студени и бледи в сравнение със Слънцето, представляват около 80 на сто от всички звeзди в нашата галактика. Слънчевата система е част от галактиката Млечен път.  Състои се от Слънцето и всички обекти на орбита около него, включително астероиди, комети, планети, спътници, междупланетарен прах и газ. Земята е третата планета в Слънчевата система. Тя е най-голямата от вътрешните планети в тази система и единствената, на която според съвременните научни схващания има живот. Земята се е формирала преди около 4,5 милиарда години и скоро след това е придобила единствения си естествен спътник — Луната. От всички животински видове, които са се развили на Земята, човекът (Homo sapiens) е единственият, който е развил интелигентност и е в доминираща позиция. Учени от Калифорнийския университет в Санта Круз и вашингтонския институт "Карнеги" откриха планета-близнак на Земята. Сензационната новина обиколи световните агенции за броени часове. На новооткритата планета Gliese 581g има живот, убедени са учените. Тя е с размери почти колкото нашата земя, с температура от минус 31 до минус 12 градуса. Планетата се движи по орбита около своето слънце за 37 дни. Тя се намира в нашия Млечен път. Планетата се намира на 20,5 светлинни години от Земята или на около 194 трилиона километра. Гравитацията на повърхността на Gliese 581g е сходна с тази на нашата планета, допълват учените, цитирани от БТА. Много вероятно е на планетата да има вода, твърди експертът по астрономия и астрофизика Стивън Фогт. Учените от Калифорнийския университет в Санта Круз и вашингтонския институт "Карнеги" описват новооткритата планета като скалиста. Епохалното откритие те направили чрез мощен телескоп на Хаваите, информира dir.bg.

 

Зодиакално съзвездие РАК. Най-добре се вижда през нощите от януари до май. Заобиколено е от съзвездията Лъв, Хидра, Близнаци и Рис.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Рак могат да се видят с просто око около 60 звезди, но само пет от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те образуват характерната геометрична фигура на съзвездието Рак — триъгълник, около върха на който има една редица от звезди. Трудно е в тази фигура да се види познатият образ на рак с неговите големи щипци.

Между двете звезди γ и δ от Рак в ясна и безлунна нощ при добра видимост може да се види с просто око размита мъглява „звезда“. Удивително е, че още в незапомнени времена е забелязана тази особена „звезда“ и е наречена с името Ясли, а двете звезди γ и δ били наречени магаренца. От време на време тези магаренца „се хранели“ в яслите. Вярвало се е, че когато Яслите са тъмни, а магаренцата (звездите γ и δ) сияят, ще вали дъжд.

Едва след изобретяването на далекогледната тръба станало ясно, че тази мъглява „звезда“ е в същност звезден куп, за пръв път наблюдаван от Галилео Галилей.

Звездният куп ЯСЛИ принадлежи към разсеяните звездни купове. В него се наброяват около стотина звезди. В пространството те заемат обем с диаметър около 16 св. г. Разстоянието до звездния куп Ясли е около 520 св. г. Особено ефектен е звездният куп Ясли, когато се наблюдава с бинокъл или с неголяма далекогледна тръба.

Интересна е звездата ʒ от Рак. Тази слаба звездичка, приблизително на границата на видимостта с просто око, от 5Т, е една многократна звездна система от пет отделни звезди, но те могат да се наблюдават разделени само с мощни телескопи.

Появяването на РАК сред съзвездията на небето се свързва с видимото годишно движение на Слънцето по еклиптиката. То преминава през 12-те зодиакални съзвездия (Овен, Бик, Близнаци, Рак, Лъв, Девица, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог. Водолей и Риби). В деня на пролетното равноденствие (21 март) Слънцето е на небесния екватор. От този ден то все повече се отдалечава на север от него. В деня на лятното слънцестояние (23 юни) Слънцето е най-далеч на север от небесния екватор. След този ден Слънцето видимо започва да се движи „назад“ (като рак) и да се приближава отново към небесния екватор.

Преди повече от 2000 г. точката на лятното слънцестояние била в областта на небесната сфера, където било съзвездието Рак. Поради видимото движение на Слънцето „назад“ като рак тази област от небесната сфера древните гърци именували Рак.

Бик е зодиакално съзвездие. Над хоризонта е най-високо и най-добре се наблюдава през нощите от ноември до януари. Заобиколено е от съзвездията: Близнаци, Орион, Еридан, Кит, Овен, Персей и Колар. Съзвездието Бик е богато на звезди. В ясна нощ могат да се видят с просто око до 130 звезди. Добре се виждат и двата разсеяни звездни купа Плеяди и Хияди. За това съзвездие се изисква съвсем малко усилие на въображението, за да се види в конфигурацията на звездите в него един разярен бик. В кръвясалото му дясно око е яркочервената звезда Алдебаран от първа звездна величина. Главата и особено ноздрите на Бика са очертани от звездния куп Хияди, а по-слабите звезди очертават дългите му извити рога. На гърба на Бика е разсеяният звезден куп Плеяди. Плеядите са разсеян звезден куп, известен още като M45 или „Квачката с пиленцата“ в българската народна митология, разположен в границите на съзведието Бик. Звездният куп е един от малкото видими с просто око и със сигурност един от най-лесно разпознаваемите. В купа преобладават млади сини звезди, образувани в последните 100 милиона години. Според съвременните теоретични модели купът ще съществува още около 250 милиона години, след което ще се разсее в междузвездното пространство под напора на приливните сили на спиралните ръкави и газово-праховите облаци в Галактиката. Купът е заобиколен от отражателна мъглявина. 

Съзвездието Орион е известно още от древността и е едно от най-популярните. В древна Сирия Орион е смятан за олицетворение на мощния Ал Джабар, а в древен Египет е бил почитан като душата на Озирис.

Разположен на небесния екватор, Орион се вижда навсякъде по света. Това е най-красивото съзвездие - то се състои от голям брой от най-ярките звезди. Намира се в съзвездието на мъглявината Орион (JV112) видима с невъоръжено око като мъгляво светло петно. Това е област на активно формиране на звезди, съдържаща повече от 700 млади звезди. Четири горещи звезди гиганти, наречени с общото име Орион Трапец (Theta Orionis), осветяващи заобикалящата мъглявина. Орион е известен у нас под името Ралица. Ралица се състои от 7 звезди, които рисуват рало, а зад него върви орача - Сириус. Някои от светлите звезди на Ралица носят името "вълци", които са тръгнали да нападат воловете при ралото. Мечът на Орион представлява "остенът" на Орача. 

Съзвездието Орион съдържа следните звезди:

α (Aлфа Oрион, Бетелгейзе). Променлив червен свръхгигант (M2), 800 пъти по-голям от Слънцето, на разстояние  427 светлинни години.

β (Бета Орион, Ригел). Гореща синя звезда (B *) и две бледи джуджета, на разстояние 773 светлинни години.

γ (Гамa Oрион, Белатрикс). Синя звезда (B2),  на разстояние 243 светлинни години.

δ (Делтa Oрион, Минтака). Синя звезда (09), на разстояние 2000 светлинни години. С бинокъл и телескоп може да бъде видян втория компонент.

ε (Епсилон Oрион, Aлнилам). Син свръхгигант (IN), на разстояние 1300 светлинни години.

ζ (Зета Oрион, Aлнитак). Син свръхгигант (09), на разстояние 820 светлинни години.

η (Ета Oрион). Бинарна система с бяло-син основен компонент (В1), на разстояние 900 светлинни години.

θ (Tетa Орион,Трапец). Сложна система от 10 звезди, видими с малък телескоп , на разстояние 1500 светлинни години.

Полярната звезда влиза в състава на малкото съзвездие Малка мечка. Това съзвездие не е много изразително и се състои от седем звезди. За разлика от коша на Голямата мечка в състава на малкия влизат само три по-ярки звезди. Затова съзвездието по-трудно се различава на небето. В миналото Полярната звезда е била по-малко ярка. Блясъкът на Полярната звезда се е увеличил за последните 100 години с 15%. Това е безспорен факт. А какво, ако надникнем още по-дълбоко в миналото? Колко ярка е била Полярната звезда преди 2000 години? Дипломантът от университета Виланова Скот Ангъл е изчислил, че сега Полярната звезда е 2,5 пъти по-ярка, отколкото по времето на Птолемей. С цяла звездна величина. Сега Полярната звезда се намира на по-малко от 1° от Северния полюс и затова е почти неподвижна при въртенето на звездното небе. Тя е много удобна за ориентация и сочи северна посока, а височината й над хоризонта е равна на географската ширина на мястото на наблюдение. Поради прецесията на земната ос положението на Северния полюс се мени, и най-близо до него Полярната звезда ще бъде през 2010 г. – на разстояние приблизително 30′.

Кой от нас не е чувал за Полярната звезда? Още Шекспир в "Юлий Цезар” е казал: 

Но аз съм

като Полярната звезда, която
по неподвижност и непроменливост
е без съперница. Небето горе
осеяно е със безброй искрици,
от огън всичките и с блясък всяка,
ала сред тях едничка тя не мръдва
от свойто място…

За разлика от другите звезди, които в различно време се виждат ту на изток, ту на юг, ту на запад, изгряват над хоризонта и залязват зад него, подобно на Слънцето и Луната, Полярната звезда почти не променя своето положение на небето и зиме, и лете, като сочи посоката север, към полюса на Земята. Полярната звезда не е най-ярка на небето. Твърдението, че Полярната звезда е много ярка, е една от най-разпространените астрономически заблуди. Много хора, които не са добре запознати със звездното небе, смятат, че Полярната звезда е много ярка, ако не и най-ярката. Това не е така. В списъка на най-ярките звезди на небето Полярната се намира чак на 46-о място, отстъпвайки значително на такива звезди като Сириус, Вега или Арктур. Блясъкът на Полярната звезда е равен на 2-ра звездна величина, което е сравнимо със звездите на Голямата мечка. Полярната е тройна звезда, всички сме свикнали да говорим за Полярната звезда като за звезда, докато всъщност това е система от звезди. Тя е тройна звезда, тоест има две звезди спътници, свързани с нея от силите на взаимно привличане. Полярната звезда е малко по-гореща от Слънцето – температурата на нейната повърхност е около 6000 К. Но с това приликите със Слънцето приключват. Както и повечето звезди, видими с невъоръжено око, Полярната е доста по-ярка от Слънцето. Спектрални изследвания са показали, че звездата принадлежи към звездите свръхгиганти. Нейният радиус е 46 пъти по-голям от този на Слънцето, а светимостта превишава слънчевата около 2500 пъти. 

Ние живеем на планетата Земя. Тя е единствената известна ни планета, на която има живот. Земята е трета по отдалеченост от Слънцето. Нейната атмосфера е съставена от много и различни газове, като основните са азот и кислород. Тази атмосфера ни дава въздух да дишаме. Земята обикаля около Слънцето, като прави една пълна обиколка за една година (365 1/4 дни). Също така Земята се върти около своята ос, като за едно пълно завъртане е необходим един ден. Оста на Земята не е права от горе до долу, а е леко наклонена. Този наклон дава възможността да съществуват различни сезони, в противен случай температурата би била една и съща през цялата година.

https://www.youtube.com/watch?v=rwV47laHTiA

Слънчевата система е част от галактиката Млечен път — спирална галактика с диаметър от около 100 000 светлинни години и съдържаща приблизително 200 млрд. звезди. Слънцето е типична за Млечния път звезда. По някои изчисления Слънчевата система се намира между 25 000 и 28 000 светлинни години от галактичния център. Тя се движи със скорост от 220 km/s по орбитата си около галактичния център и извършва едно пълно завъртане за 226 млн. години. Спрямо положението на Слънчевата система, втора космическа скорост на Млечния път е около 1000 km/s. Освен това, Слънчевата система се движи и спрямо Галактическата равнина. Приема се че движението ѝ наподобява синусоидална крива, като времето за което пресича равнината е веднъж на всеки 33 млн. години, или — извършва един пълен цикъл за около 65 млн. години.

Слънчевата система има необичайно кръгова орбита и орбитална скорост равна на вълните на сгъстяване в спиралните ръкави на Млечния път. По този начин тя остава извън тези вълни на сгъстяване в които се формират нови масивни звезди, които често експлодират като супер нови и биха стерилизирали повърхността на Земята с интензивните си лъчения. Този факт вероятно направил възможно зараждането на сложни многоклетъчни форми на живот на земната повърхност.

Планетите в Слънчевата система: Слънцето, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон