Кой от нас не е чувал за Полярната звезда? Още Шекспир в "Юлий Цезар” е казал:
Но аз съм
като Полярната звезда, която
по неподвижност и непроменливост
е без съперница. Небето горе
осеяно е със безброй искрици,
от огън всичките и с блясък всяка,
ала сред тях едничка тя не мръдва
от свойто място…
по неподвижност и непроменливост
е без съперница. Небето горе
осеяно е със безброй искрици,
от огън всичките и с блясък всяка,
ала сред тях едничка тя не мръдва
от свойто място…
За разлика от другите звезди, които в различно време се виждат ту на изток, ту на юг, ту на запад, изгряват над хоризонта и залязват зад него, подобно на Слънцето и Луната, Полярната звезда почти не променя своето положение на небето и зиме, и лете, като сочи посоката север, към полюса на Земята. Полярната звезда не е най-ярка на небето. Твърдението, че Полярната звезда е много ярка, е една от най-разпространените астрономически заблуди. Много хора, които не са добре запознати със звездното небе, смятат, че Полярната звезда е много ярка, ако не и най-ярката. Това не е така. В списъка на най-ярките звезди на небето Полярната се намира чак на 46-о място, отстъпвайки значително на такива звезди като Сириус, Вега или Арктур. Блясъкът на Полярната звезда е равен на 2-ра звездна величина, което е сравнимо със звездите на Голямата мечка. Полярната е тройна звезда, всички сме свикнали да говорим за Полярната звезда като за звезда, докато всъщност това е система от звезди. Тя е тройна звезда, тоест има две звезди спътници, свързани с нея от силите на взаимно привличане. Полярната звезда е малко по-гореща от Слънцето – температурата на нейната повърхност е около 6000 К. Но с това приликите със Слънцето приключват. Както и повечето звезди, видими с невъоръжено око, Полярната е доста по-ярка от Слънцето. Спектрални изследвания са показали, че звездата принадлежи към звездите свръхгиганти. Нейният радиус е 46 пъти по-голям от този на Слънцето, а светимостта превишава слънчевата около 2500 пъти.
Л е г е н д а за Орион
ОтговорИзтриване■ През един горещ летен ден прочутият ловец Орион отишъл в гъстите гори на Китерон. Сякаш жар сипели лъчите на Хелиос и Орион потърсил ручей за да се разхлади. След дълго търсене той стигнал до 'вечно зелената долина' Гаргафия, посветена на богинята на лова Артемида, където течел бистър като сълза ручей. Освежен, Орион тръгнал по ручея и стигнал до една чудна пещера, в която имало прозрачно като кристал езеро. Никой смъртен не знаел, че това е любимата пещера на богинята Артемида. Тъкмо когато прелестната богиня се канела да се окъпе в кристалната вода, на входа се появил Орион. Изпищели нимфите и обградили богинята, за да не я види смъртният. Разгневената Артемида превърнала Орион в красив елен с огромни рога, но запазила човешкия му разум. Хукнал из гората страхливият елен, а от очите му капели едри сълзи. Подушили го и го подгонили двете му любими кучета - малкото и голямото, но той не можел да им каже че е техният господар. Кучетата го настигнали и с ярост го разкъсали. Така загинал Орион, загдето единствен сред смъртните, макар и неволно, зърнал дивната красота на Артемида. Боговете го увековечили, превръщайки го в едно от най-красивите съзвездия, грабващо веднага погледа с ярките си звезди. На старинните звездни карти Орион е изобразен с преметната лъскава кожа на лявата ръка и огромен боздуган във високо вдигнатата си дясна ръка. В дясното рамо на Орион стои червеникавата Бетелгейзе, а в стъпалото на левия му крак - бялата Ригел., двете най ярки звезди съзвездието от 0-ва зв. величина. Трите звезди от 2-ра зв. величина очертават пояса на Орион. Звездата θ блести в изкривения му меча κ в боздугана му. Сред съзвездието Орион са: Голямата мъглявина, няколко красиви двойни звезди, звездни купове и множество слаби мъглявини.