Млченият път е част от голяма група от галактики,
наречена Локалната група, която включва няколко десетки различни галактики на
разстояние до 3 милиона св.г. Една от тях, галактиката Андромеда, е със сходни
размери като нашата Галактика. Локалната група е част от огромен куп галактики
(купът от галактики Дева), който включва над 5000 галактики и е с размер около
100 млн.св.г. Ние не знаем къде точно във Вселената се намираме отвъд този
регион. В Млечния път има около 160 милиарда звезди, може да се заключи, че
броят на светове, където потенциално може да се развие живот, близък с този на
Земята е огромен. Ръководителят
на изследването Ксавие Бонфис от Института за палентология и астрофизика в
Гренобъл посочва, че броят от 40 на сто от всички е само долната граница, тъй
като под внимание са взети малки скалисти планети, които се срещат най-често.
Червените джуджета-звезди, които са студени и бледи в сравнение със Слънцето,
представляват около 80 на сто от всички звeзди в нашата галактика. Слънчевата
система е част от галактиката Млечен път.
Състои се от Слънцето и всички обекти на орбита около него, включително
астероиди, комети, планети, спътници, междупланетарен прах и газ. Земята е
третата планета в Слънчевата система. Тя е най-голямата от вътрешните планети в
тази система и единствената, на която според съвременните научни схващания има
живот. Земята се е формирала преди около 4,5 милиарда години и скоро след това
е придобила единствения си естествен спътник — Луната. От всички животински
видове, които са се развили на Земята, човекът (Homo sapiens) е единственият,
който е развил интелигентност и е в доминираща позиция. Учени от Калифорнийския
университет в Санта Круз и вашингтонския институт "Карнеги" откриха
планета-близнак на Земята. Сензационната
новина обиколи световните агенции за броени часове. На новооткритата планета Gliese 581g има живот, убедени са
учените. Тя е с размери почти колкото нашата земя, с температура от минус 31 до
минус 12 градуса. Планетата се движи по орбита около своето слънце за 37 дни.
Тя се намира в нашия Млечен път. Планетата се намира на 20,5 светлинни години
от Земята или на около 194 трилиона километра. Гравитацията
на повърхността на Gliese 581g е сходна с тази на нашата планета, допълват
учените, цитирани от БТА. Много
вероятно е на планетата да има вода, твърди експертът по астрономия и
астрофизика Стивън Фогт. Учените от Калифорнийския университет в Санта Круз и
вашингтонския институт "Карнеги" описват новооткритата планета като
скалиста. Епохалното откритие те направили чрез мощен телескоп на Хаваите,
информира dir.bg.
Млечният път – в митологията на древните гърци. В деня на раждането на Херкулес Зевс, зарадван, че най-красивата смъртна жена Алкмена му е родила син, предопределил той да стане най-прославеният герой на Гърция. За да придобие синът му Херкулес божествена сила и да бъде непобедим, Зевс заповядал на пратеника на боговете бог Хермес да вземе Херкулес и да го донесе на Олимп, за да бъде закърмен от великата богиня Хера. С бързината на мисълта литнал на крилатите си сандали бог Хермес. Незабелязан от никого, взел току-що родения Херкулес и го донесъл на Олимп. Богиня Хера била заспала под една отрупана с цвят магнолия. Тихо пристъпил до нея бог Хермес и оставил на гърдите й малкия Херкулес. Жадно започнал той да суче божественото й мляко, но богинята се събудила. С гняв и ярост Хера отблъснала Херкулес, когото намразила още преди да се роди. Божественото й мляко се разляло от гърдите й и потекло като река по небето. Така се образувал Млечният път (галактиката, галаксията).
ОтговорИзтриванеНашият народ нарича Млечния път с името Кумовата слама или просто Сламата. За нея съществува следната легенда. През една люта зима, когато дебел сняг затрупал всичко, на един сиромах човек се свършила храната за воловете. Ден и нощ си биел главата той отгде да вземе малко слама да им даде, за да не измрат от глад… В една студена, тъмна нощ той взел кош и отишъл у кръстника си, който имал много камари слама. Предпазливо напълнил коша си той я тихичко си тръгнал. В тъмната нощ той не видял, че кошът бил продънен. Като вървял с коша на гърба си към дома, сламата падала сламка по сламка от продънения кош и образувала диря след него. Като дошъл у дома си — що да види!? — Вътре не останала нито една сламка. Когато се съмнало, кръстникът отишъл да наскубе слама от камарата, за да нахрани добитъка си, и видял, че през нощта някой е откраднал от него. Тръгнал по дирята от разпръснатата слама и стигнал в къщата на кумеца си. Извикал го и започнал да му се кара защо е откраднал през нощта от него, а не му е поискал. Кумецът започнал да се оправдава и да лъже, че не е ставал през нощта. Тогава кръстникът му го хванал за ръка, извел го на улицата и му показал дирята от разпръснатата слама. Засрамил се кумецът. Тръгнал си кръстникът и изрекъл: — Нека тая крадена слама се запали и никога да не гасне, за да се знае и помни, че от кръстник не трябва да се краде… Запалила се сламата и оттогава до ден днешен гори на небето кумовата слама.